Пекинските дневници

Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:

надявам се да ви хареса и ми кажете какво мислите. обръщаше ме да пиша това.…

- Малко съм шокиран, колиш бройлери, караш каруца, мъкнеш тежки бидони и изобщо много груба и неприятна работа !

Замълча за секунда и тъкмо щях пак да почна да се извинявам, тогава ми отговори:

— Стани, Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата.

Колкото до отрудените жени, които все пак са запазили сексуалния си заряд - ами намират се и са много готини, но като че ли не са много.

Съвсем леко се усмихна и си разкопча горнището, после махна сутиена – красота, онемях, перфектните цици, големи, без да са огромни и увиснали, хубави малки ореоли на зърната, мечта.

Колко думи, молитвени и чисти, се изтръгнаха от ободрените селски души!

- Цял да ме изгорят - това съм. Мойта Магдалина иска сама да си избере другар.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.

- Извинявай, нещо съм много напрегнат от вчера, силно се изненадах, умна си, разговорите ни бяха интересни, изглеждаш чудесно, хубава кожа имаш, тялото ти е много привлекателно, чаровна си, а пък вършиш такава груба и неприятна работа, това ме обърка малко, но ме привличаш, а съм сам от доста време и...

Внучката на дядо Корчан предизвиква Лазар на надиграване. Той вади златен наниз като облог, а тя обещава, че ще му пристане. Лазар печели предизвикателството и повежда Христина към дома си. И така мелницата остава недовършена.

Боне стана, отчупи комат хляб, посоли го и го поднесе до устата ѝ:

На Андрешко му става мъчно за своя съсед и нарочно вкарва каруцата си в блато. Оставя гражданина в калта и се връща в селото, за да предупреди съселяните си. Съдия-изпълнителят остава сам ??????? и отчаяно вика за помощ.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *